Потъването на Титаник може и да е една от най-известните и разказвани морски трагедии, познати на човечеството, но не е най-голямата. Морският лайнер Вилхелм Густлоф е свален от съветска подводница на 30 януари 1945 г. При инцидента загиват 9 343 души, предимно бежанци. 5 хиляди от тях – деца. Краят на Втората световна война наближавал. Съветските войски настъпвали все повече, а капитулацията на нацистка Германия била неизбежна. Хората започнали отчаяно да търсят спасение – да излязат от войната живи. Пътят към живота и свободата им минавал през морето. Никой не подозирал, че той води към Ада.
Над 10 000 души буквално са натъпкани в круизен кораб с капацитет под 2 000 пътници. Част от бегълците са нацисти, но повечето от хората бягали от тежкия режим. По-късно стават жертва и на морето.
Корабът е забелязан от съветската подводница малко след като напуска пристанището и го следва в продължение на два часа – когато навлиза навътре в Балтийско море и път за спасение няма. Дошло време на торпедата. Някои загинали още при ударите. Други скочили в паниката и се удавили. Германците успели да спасят само малко над хиляда души – толкова, колкото побирали спасителните лодки.
Потъването на Вилхелм Густлоф е най-ужасяващата и брутална морска трагедия в историята. Когато няколко съветски торпеда удрят плавателния съд, спасителните лодки се оказват напълно недостатъчни да поберат всички на кораба. В резултат над хиляди замръзват до смърт във водата. Освен германци, на кораба търсят спасение и граждани на Прусия, Литва, Латвия, Полша, Естония и Хърватия. Спасение, което така и не идва. Мечтата за по-добър живот потъва дълбоко в морето.
"Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите. Вината е ловец".
Покъртителната трагедия е запечатана в книгата "Сол при солта" на Рута Сепетис. Историята е разказана от името на четирима младежи, качили се на морския ковчег. Авторката научава за потъването на Вилхелм Густлох, когато разбира, че неин роднина е трябвало да бъде на кораба. Пътуването му се е отложило в последната секунда, а по-късно това спасява и живота му. С помощта на издателя си в Полша, Сепетис успява да издири оцелели, за да им вземе интервю.
"Не можех да повярвам, че някой изобщо се е спасил", казва пред Time авторката.
Защо толкова малко се говори за тази история?
Според автора, нацисткия режим упорито се е опитал да скрие фактите за трагедията – не са искали никой да знае, че Германия губи войната. Някои от оцелелите по-късно дори се опитали да разкажат за ужаса на Вилхелм Густлоф, но по-късно били потърсени и предупредени "да не говорят за неща, които не са се случили". Трагедията обаче е факт, а над 9 хиляди тела лежат на дъното на морето. Повечето от тях – деца и жени. С тях потъва и надеждата им за по-добър живот.
Последни новини