За много хора круизните кораби звучат като един от най-безсмислените кръгове на ада: Огромни плаващи паркове за почивка, пълни с разочароваща храна на шведска маса, отегчени семейства и стомашни проблеми. Към този списък можете да добавите и едно ново притеснение: вредите за околната среда.
Според лобистката група Transport & Environment, занимаваща се с проблемите на климата, нарастващите размери на плавателните съдове означават, че вече сме в ерата на „круизилите“ (микс от куиз и Годзила). Icon of the Seas, който се превърна в най-големия круизен кораб в света, когато беше пуснат в експлоатация по-рано тази година, е приблизително пет пъти по-голям от Титаник. С място за 5600 пътници и 2350 души екипаж, той може да побере толкова хора, колкото един от по-големите хотели в Лас Вегас. Заставайки на носа, сте приблизително толкова далече от задната част, колкото последният етаж на Емпайър Стейт Билдинг от земята. Сестринският кораб на Icon, който в момента се строи във Финландия и ще бъде пуснат на вода през следващата година, ще бъде още по-голям.
Тези плаващи градове отделят повече парникови газове и емисии от всякога“, пише Transport & Environment. „Между 2019 г. и 2022 г. емисиите на въглероден диоксид от круизните кораби в Европа са нараснали със 17% въпреки пандемията, а емисиите на метан са се увеличили с 500%.“
Круизните кораби представляват малък дял от потреблението и употребата на суров петрол
И все пак непосредственото въздействие на гигантските круизни кораби е нещо, което защитниците на климата трябва да приемат със задоволство. В сравнение с предишните по-малки кораби те са много по-ефективни. Освен това те са по-чист начин за почивка от дългия полет. Истинският проблем не е в това, че те са най-въглеродно интензивният вид пътуване. По-скоро става въпрос за това, че нарастващата им ефективност прави екзотичната почивка достъпна за все по-голям брой хора.
Възходът на съвременната круизна индустрия е близък до този на контейнерните линии. За един морски архитект двата плавателни съда имат ясно изразени прилики. За разлика от бавно движещите се танкери и корабите за насипни товари, които пренасят въглища, желязна руда и пшеница по море, контейнеровозите и круизните кораби трябва да се движат сравнително бързо. Най-добрият начин да се спести гориво (и съответно въглеродни емисии) е те да бъдат огромни.
Икономиите са значителни. Според данните от полско проучване от 2021 г., в сравнение с по-стар кораб, превозващ 1000 контейнера, модерен кораб с 10 000 или повече контейнера може да отделя само около 20% от емисиите на метричен тон на морска миля. Появата на гигантски контейнеровози като Ever Given означава, че към 2018 г. флотът като цяло е изразходвал около една трета по-малко въглероден диоксид на тон морска миля, отколкото десетилетие по-рано, според Международната морска организация.
Разходите на морския транспорт спаднаха драстично след 2010 г.
Това означава, че въглеродният отпечатък скоро ще започне да намалява. Потреблението на суров морски петрол вече достига своя връх, тъй като втечненият природен газ измества мазута, а въглеводородите като цяло ще започнат да намаляват в началото на 2030 г., тъй като подобренията в ефективността изпреварват ръста на обемите на товарите, пише в свой доклад по-рано тази година консултантската компания Wood Mackenzie.
Круизните кораби вървят по същия път. Около три четвърти от поръчания през това десетилетие тонаж използва алтернативни горива вместо традиционния суров петрол. По-голямата част от тях ще имат двигатели със смесено предназначение, които в краткосрочен план ще изгарят предимно втечнен природен газ. Те почти елиминират серните и азотните емисии, които вредят на човешкото здраве, и потенциално намаляват въглеродното замърсяване с около 15% - макар че последното зависи много от това колко метан се отделя, без да се изгаря.
Освен това круизните кораби имат сравнително малък принос към световния отпечатък върху климата. Корабоплаването като цяло представлява около 3% от световните емисии, но круизните кораби вероятно са по-малко от 0,2%. При цялата си видимост, когато техните балкони се извисяват над градовете, в които акостират, те отделят много по-малко емисии от контейнеровозите, танкерите, корабите за насипни товари и дори от фериботите и автомобилните превозвачи.
Три четвърти от круизната индустрия използва алтернативни горива
Най-големият риск при круизните пътувания всъщност не е огромният мащаб на замърсяването от комините на съвременните кораби, а относителната им слабост. Без нулево-въглеродно задвижване - все още далечна перспектива на този етап - емисиите от корабните двигатели са повече или по-малко правопропорционални на количеството гориво, което те изгарят. По-ефективните кораби намаляват това количество на пътник, на километър - но по-малкото гориво означава по-ниски разходи, а намаляването на цената открива перспективата за търсене, което не съществуваше, когато корабоплаването беше по-скъпо и по-мръсно.
Това е накратко историята на съвременната корабоплавателна индустрия като цяло. Нейните технологични подобрения намалиха цената на горивото, а с това и цената на въглеродните емисии. В резултат на това намалението с една трета на емисиите на въглероден диоксид на тонкилометър е съпроводено с увеличение с една трета на абсолютното замърсяване, тъй като, насърчен от спадащите цени, светът е преминал към превозване на много повече тонове и на по-далечни разстояния, отколкото когато и да било преди.
Преди няколко поколения авиационната индустрия почти напълно е унищожила круизните пътувания. Сега то процъфтява - не само поради промяната в нашата култура, но и защото повишаването на ефективността на корабоплаването го направи по-евтино и го представи на нов пазар, който не съществуваше преди. Това е далеч по-коварен проблем.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times./ bloombergtv.bg
Последни новини
